12325641 1062546100469459 1088132183 oМеждународен кодекс на медицинската етика
Приет на 3-та Генерална асамблея на Световната медицинска
асоциация, Лондон, Англия, октомври 1949 г., изменен от
22-та Световна медицинска асамблея, Сидни, Австралия,
август 1968 г. и от 35-та Световна медицинска асамблея, Венеция,
Италия, октомври 1983 г.


ОБЩИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЛЕКАРИТЕ

ЛЕКАРЯТ ВИНАГИ ТРЯБВА ДА ПОДДЪРЖА най-високи стандарти на професионално поведение.
ЛЕКАРЯТ НЯМА ДА ПОЗВОЛЯВА мотиви, свързани с облага, да влияят на свободното и независимо прилагане на професионални решения в интерес на пациентите.
ЛЕКАРЯТ, във всички случаи на медицинска практика, ТРЯБВА ДА СЕ ПОСВЕТИ на осигуряване на компетентна медицинска помощ при пълна техническа и морална независимост, със състрадание и зачитане на човешкото достойнство.
ЛЕКАРЯТ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПОЧТЕН с пациентите и колегите си и да се стреми да разкрива несъвършенствата на характера или некомпетентността на лекарите или на този, който се замеси в измама или заблуда.
За неетично поведение се счита:
а) Саморекламирането на лекарите, освен ако е позволено от закона на страната и в Етичния кодекс на националната медицинска асоциация;
б) Плащането или получаването на каквото и да е възнаграждение или каквато и да е друга отплата единствено затова, че е направена справка, препоръка или насочването на пациента към който и да е друг.
ЛЕКАРЯТ ТРЯБВА ДА ЗАЧИТА правата на пациентите, на колегите си и на другите медицински професионалисти и да охранява доверието на пациента.
ЛЕКАРЯТ ТРЯБВА ДА ДЕЙСТВА само в интерес на пациента, ако предоставената от него медицинската помощ, би довела до отслабване на физическото и психичното състояние на пациента.
ЛЕКАРЯТ ТРЯБВА ДА РАЗГЛАСЯВА с голяма предпазливост открития, нови техники или нови лечебни способи чрез непрофесионални канали за информация.
ЛЕКАРЯТ ТРЯБВА ДА УДОСТОВЕРЯВА само това, което лично е установил.
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЛЕКАРИТЕ КЪМ БОЛНИЯ

ЛЕКАРЯТ ВИНАГИ ТРЯБВА ДА ПОМНИ задължението да съхранява човешкия живот.
ЛЕКАРЯТ ТРЯБВА ДА ДЪЛЖИ на своите пациенти пълна вярност и всички възможности на своята наука. Когато дадена изследване или лечение е извън собствените умения на лекаря, той трябва да призове друг лекар, който има необходимите способности.
ЛЕКАРЯТ ТРЯБВА ДА СЪХРАНЯВА в абсолютна тайна всичко, което научи за своя пациент, дори след неговата смърт.
ЛЕКАРЯТ ТРЯБВА ДА ДАВА спешна помощ като хуманитарен дълг, освен ако е сигурен, че други имат добра воля и възможност да окажат същата помощ.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЛЕКАРИТЕ ЕДИН КЪМ ДРУГ

ЛЕКАРЯТ ТРЯБВА ДА СЕ ДЪРЖИ към своите колеги така, както би искал от тях да се държат с него.
ЛЕКАРЯТ НЕ ТРЯБВА ДА ПРИВЛИЧА пациенти от своите колеги.
ЛЕКАРЯТ ТРЯБВА ДА СПАЗВА ПРИНЦИПИТЕ на Декларацията от Женева, утвърдена от Световната медицинска асоциация.
Лекарската професия е творчество, което съчетава наука, изкуство и техника. Тя служи на живота, здравето (психическо и физическо) и работоспособността на отделния човек и целия народ. Лекарската професия е свободна професия. Тя изисква от лекаря човечност, всеотдайност и чувство за отговорност. Лекарят е длъжен да упражнява своята професия по съвест и да отговаря на доверието, което му предоставя тя.
Лекарската етика е съвкупност от норми на поведение, които служат изцяло на живота и здравето на индивида и обществото.
Етичните норми регулират отношенията на лекаря с пациента и неговите близки и отношенията на лекаря с колегите му и с обществото.

Правилата на професионалната лекарска етика са задължителни за всеки лекар.

Хипократовата клетва

Аз ще препоръчвам на болните подходящ режим според познанията си и ще ги защитавам от всички вредни неща.
Никога и никому няма да препоръчвам употребата на отрови и ще отказвам да давам на когото и да било подобно нещо.
Когато влизам в някоя къща, това ще бъде само, за да лекувам някой болен, като се предпазвам от всякаква волна неправда и най-вече от всякакви сластолюбия към жените и мъжете, били те свободни или роби.
Всичко, каквото видя или чуя при изпълнението на своята професия или извън нея и което не бива да се разправя, аз ще го пазя в тайна и ще го смятам за нещо свещено.
Ще запазя живота си чист и свещен, както и моето изкуство.
Ако изпълня тази клетва, без да я нарушавам, дано живея дълго време, за да преуспея в изкуството и да стана прочут во веки веков, като пазя тази клетва и не престъпя нищо от нея. Ако пък сторя обратното, нека ме сполети ранна смърт и вечна забрава.
Заклевам се, че по силите на знанията си ще върша всичко, в което се кълна.